مصحف الثريا

بِسْمِ ٱللَّهِ ٱلرَّحْمَٰنِ ٱلرَّحِيمِ لَآ أُقْسِمُ بِهَٰذَا ٱلْبَلَدِ ۝١

Не! Кълна се в този град [Мека] -

وَأَنتَ حِلٌّۢ بِهَٰذَا ٱلْبَلَدِ ۝٢

на теб [о, Мухаммад] този град ти беше позволен, -

وَوَالِدٍۢ وَمَا وَلَدَ ۝۳

и в родителя [Адам], и в неговото потомство!

لَقَدْ خَلَقْنَا ٱلْإِنسَٰنَ فِى كَبَدٍ ۝٤

Ние сътворихме човека в трудности.

أَيَحْسَبُ أَن لَّن يَقْدِرَ عَلَيْهِ أَحَدٌۭ ۝٥

Нима смята, че никой не ще го надмогне?

يَقُولُ أَهْلَكْتُ مَالًۭا لُّبَدًا ۝٦

Казва: “Пропилях огромно богатство.”

أَيَحْسَبُ أَن لَّمْ يَرَهُۥٓ أَحَدٌ ۝۷

Нима смята, че никой не го е видял?

أَلَمْ نَجْعَل لَّهُۥ عَيْنَيْنِ ۝۸

Не му ли дадохме Ние две очи

وَلِسَانًۭا وَشَفَتَيْنِ ۝۹

и език, и устни,

وَهَدَيْنَٰهُ ٱلنَّجْدَيْنِ ۝١۰

и му посочихме двата пътя,

فَلَا ٱقْتَحَمَ ٱلْعَقَبَةَ ۝١١

ала той не пое стръмния път.

وَمَآ أَدْرَىٰكَ مَا ٱلْعَقَبَةُ ۝١٢

Но откъде да знаеш ти какво е стръмният път?

فَكُّ رَقَبَةٍ ۝١۳

Да се освободи роб

أَوْ إِطْعَٰمٌۭ فِى يَوْمٍۢ ذِى مَسْغَبَةٍۢ ۝١٤

или да се даде храна в ден на глад

يَتِيمًۭا ذَا مَقْرَبَةٍ ۝١٥

на сирак - роднина

أَوْ مِسْكِينًۭا ذَا مَتْرَبَةٍۢ ۝١٦

или на окаян клетник.

ثُمَّ كَانَ مِنَ ٱلَّذِينَ ءَامَنُوا۟ وَتَوَاصَوْا۟ بِٱلصَّبْرِ وَتَوَاصَوْا۟ بِٱلْمَرْحَمَةِ ۝١۷

И е от онези, които вярват и взаимно се наставляват за търпение, и взаимно се наставляват за състрадание.

أُو۟لَٰٓئِكَ أَصْحَٰبُ ٱلْمَيْمَنَةِ ۝١۸

Тези са хората на десницата.

وَٱلَّذِينَ كَفَرُوا۟ بِـَٔايَٰتِنَا هُمْ أَصْحَٰبُ ٱلْمَشْـَٔمَةِ ۝١۹

А които отхвърлят Нашите знамения, те са хората на левицата.

عَلَيْهِمْ نَارٌۭ مُّؤْصَدَةٌۢ ۝٢۰

Ще бъдат затворени в Огъня.