مصحف الثريا

بِسْمِ ٱللَّهِ ٱلرَّحْمَٰنِ ٱلرَّحِيمِ وَٱلْفَجْرِ ۝١

Кълна се в зората

وَلَيَالٍ عَشْرٍۢ ۝٢

и в десетте нощи [от месеца за поклонение хадж],

وَٱلشَّفْعِ وَٱلْوَتْرِ ۝۳

и в четното, и в нечетното,

وَٱلَّيْلِ إِذَا يَسْرِ ۝٤

и в нощта, когато отминава!

هَلْ فِى ذَٰلِكَ قَسَمٌۭ لِّذِى حِجْرٍ ۝٥

Нима в това няма клетва за разумния?

أَلَمْ تَرَ كَيْفَ فَعَلَ رَبُّكَ بِعَادٍ ۝٦

Не видя ли ти как постъпи твоят Господ с адитите

إِرَمَ ذَاتِ ٱلْعِمَادِ ۝۷

и с ирамитите, имащи високи постройки,

ٱلَّتِى لَمْ يُخْلَقْ مِثْلُهَا فِى ٱلْبِلَٰدِ ۝۸

подобни на които не бяха сътворени по земите,

وَثَمُودَ ٱلَّذِينَ جَابُوا۟ ٱلصَّخْرَ بِٱلْوَادِ ۝۹

и със самудяните, които изсичаха скалите в долината,

وَفِرْعَوْنَ ذِى ٱلْأَوْتَادِ ۝١۰

и с Фараона, владетеля на войските,

ٱلَّذِينَ طَغَوْا۟ فِى ٱلْبِلَٰدِ ۝١١

които безчинстваха из селищата

فَأَكْثَرُوا۟ فِيهَا ٱلْفَسَادَ ۝١٢

и множаха в тях развалата?

فَصَبَّ عَلَيْهِمْ رَبُّكَ سَوْطَ عَذَابٍ ۝١۳

Тогава твоят Господ стовари върху тях бича на мъчението.

إِنَّ رَبَّكَ لَبِٱلْمِرْصَادِ ۝١٤

Твоят Господ надзирава.

فَأَمَّا ٱلْإِنسَٰنُ إِذَا مَا ٱبْتَلَىٰهُ رَبُّهُۥ فَأَكْرَمَهُۥ وَنَعَّمَهُۥ فَيَقُولُ رَبِّىٓ أَكْرَمَنِ ۝١٥

И ако неговият Господ го подложи на изпитание, като го почете и облагодетелства, човекът казва: “Моят Господ ме почете.”

وَأَمَّآ إِذَا مَا ٱبْتَلَىٰهُ فَقَدَرَ عَلَيْهِ رِزْقَهُۥ فَيَقُولُ رَبِّىٓ أَهَٰنَنِ ۝١٦

А ако го подложи на изпитание, като ограничи препитанието му, казва: “Моят Господ ме оскърби.”

كَلَّا ۖ بَل لَّا تُكْرِمُونَ ٱلْيَتِيمَ ۝١۷

Ала не! Вие не почитате сирака

وَلَا تَحَٰٓضُّونَ عَلَىٰ طَعَامِ ٱلْمِسْكِينِ ۝١۸

и не подканвате да бъде нахранен нуждаещият се,

وَتَأْكُلُونَ ٱلتُّرَاثَ أَكْلًۭا لَّمًّۭا ۝١۹

и изяждате наследството [дори ако е чуждо] с лакомия.

وَتُحِبُّونَ ٱلْمَالَ حُبًّۭا جَمًّۭا ۝٢۰

И обичате богатството с голяма любов.

كَلَّآ إِذَا دُكَّتِ ٱلْأَرْضُ دَكًّۭا دَكًّۭا ۝٢١

Ала не! Когато земята бъде стрита на прах

وَجَآءَ رَبُّكَ وَٱلْمَلَكُ صَفًّۭا صَفًّۭا ۝٢٢

и твоят Господ дойде с подредените в редици ангели,

وَجِا۟ىٓءَ يَوْمَئِذٍۭ بِجَهَنَّمَ ۚ يَوْمَئِذٍۢ يَتَذَكَّرُ ٱلْإِنسَٰنُ وَأَنَّىٰ لَهُ ٱلذِّكْرَىٰ ۝٢۳

и Адът бъде докаран в този Ден, човекът ще си спомни тогава, ала защо ще му е спомнянето?

يَقُولُ يَٰلَيْتَنِى قَدَّمْتُ لِحَيَاتِى ۝٢٤

Ще казва: “О, да бях сторил отнапред добрини заради моя [отвъден] живот!”

فَيَوْمَئِذٍۢ لَّا يُعَذِّبُ عَذَابَهُۥٓ أَحَدٌۭ ۝٢٥

В този Ден никой друг не ще измъчва, както Той измъчва,

وَلَا يُوثِقُ وَثَاقَهُۥٓ أَحَدٌۭ ۝٢٦

и никой друг не ще оковава, както Той оковава.

يَٰٓأَيَّتُهَا ٱلنَّفْسُ ٱلْمُطْمَئِنَّةُ ۝٢۷

О, душа успокоена,

ٱرْجِعِىٓ إِلَىٰ رَبِّكِ رَاضِيَةًۭ مَّرْضِيَّةًۭ ۝٢۸

завърни се при твоя Господ доволстваща, заслужила благосклонност!

فَٱدْخُلِى فِى عِبَٰدِى ۝٢۹

Влез сред Моите раби,

وَٱدْخُلِى جَنَّتِى ۝۳۰

влез в Моя Рай!