مصحف الثريا

بِسْمِ ٱللَّهِ ٱلرَّحْمَٰنِ ٱلرَّحِيمِ لَآ أُقْسِمُ بِيَوْمِ ٱلْقِيَٰمَةِ ۝١

Кълна се в Деня на възкресението.

وَلَآ أُقْسِمُ بِٱلنَّفْسِ ٱللَّوَّامَةِ ۝٢

И кълна се в многоукоряващата [се] душа.

أَيَحْسَبُ ٱلْإِنسَٰنُ أَلَّن نَّجْمَعَ عِظَامَهُۥ ۝۳

Нима човек смята, че Ние не ще съберем костите му?

بَلَىٰ قَٰدِرِينَ عَلَىٰٓ أَن نُّسَوِّىَ بَنَانَهُۥ ۝٤

Наистина Ние можем да възстановим и върховете на пръстите му.

بَلْ يُرِيدُ ٱلْإِنسَٰنُ لِيَفْجُرَ أَمَامَهُۥ ۝٥

Ала човек упорства в греха си

يَسْـَٔلُ أَيَّانَ يَوْمُ ٱلْقِيَٰمَةِ ۝٦

и пита: “Кога е Денят на възкресението?”

فَإِذَا بَرِقَ ٱلْبَصَرُ ۝۷

Тогава, когато погледът се заслепи

وَخَسَفَ ٱلْقَمَرُ ۝۸

и луната се затъмни,

وَجُمِعَ ٱلشَّمْسُ وَٱلْقَمَرُ ۝۹

и слънцето, и луната се слеят,

يَقُولُ ٱلْإِنسَٰنُ يَوْمَئِذٍ أَيْنَ ٱلْمَفَرُّ ۝١۰

човекът ще каже в този Ден: “Накъде да се бяга?”

كَلَّا لَا وَزَرَ ۝١١

Ала не! Няма убежище.

إِلَىٰ رَبِّكَ يَوْمَئِذٍ ٱلْمُسْتَقَرُّ ۝١٢

При твоя Господ в този Ден е местопребиванието.

يُنَبَّؤُا۟ ٱلْإِنسَٰنُ يَوْمَئِذٍۭ بِمَا قَدَّمَ وَأَخَّرَ ۝١۳

Човекът в този Ден ще бъде известен за ранните си дела и за късните.

بَلِ ٱلْإِنسَٰنُ عَلَىٰ نَفْسِهِۦ بَصِيرَةٌۭ ۝١٤

Да, човекът сам за себе си ще е свидетел,

وَلَوْ أَلْقَىٰ مَعَاذِيرَهُۥ ۝١٥

дори да дава извинения.

لَا تُحَرِّكْ بِهِۦ لِسَانَكَ لِتَعْجَلَ بِهِۦٓ ۝١٦

Не си движи езика с това Слово [о, Мухаммад], за да избързаш [да го запомниш]!

إِنَّ عَلَيْنَا جَمْعَهُۥ وَقُرْءَانَهُۥ ۝١۷

Да бъде събрано [в твоите гърди] и четено [от теб] е Наша грижа.

فَإِذَا قَرَأْنَٰهُ فَٱتَّبِعْ قُرْءَانَهُۥ ۝١۸

И когато го четем, следвай неговото четене!

ثُمَّ إِنَّ عَلَيْنَا بَيَانَهُۥ ۝١۹

После неговото разясняване е Наша грижа.

كَلَّا بَلْ تُحِبُّونَ ٱلْعَاجِلَةَ ۝٢۰

Ала не! Вие обичате преходността [на земния живот]

وَتَذَرُونَ ٱلْءَاخِرَةَ ۝٢١

и изоставяте отвъдния.

وُجُوهٌۭ يَوْمَئِذٍۢ نَّاضِرَةٌ ۝٢٢

Едни лица в този Ден ще възсияят,

إِلَىٰ رَبِّهَا نَاظِرَةٌۭ ۝٢۳

към своя Господ ще гледат,

وَوُجُوهٌۭ يَوْمَئِذٍۭ بَاسِرَةٌۭ ۝٢٤

а други в този Ден ще бъдат мрачни,

تَظُنُّ أَن يُفْعَلَ بِهَا فَاقِرَةٌۭ ۝٢٥

ще се убедят, че ги е сполетяла беда, пречупваща гръбнака.

كَلَّآ إِذَا بَلَغَتِ ٱلتَّرَاقِىَ ۝٢٦

А когато душата стигне гръкляна

وَقِيلَ مَنْ ۜ رَاقٍۢ ۝٢۷

и се рече: “Кой ще те избави?”,

وَظَنَّ أَنَّهُ ٱلْفِرَاقُ ۝٢۸

и той се убеди, че [това] е раздялата,

وَٱلْتَفَّتِ ٱلسَّاقُ بِٱلسَّاقِ ۝٢۹

и се преплете крак с крак -

إِلَىٰ رَبِّكَ يَوْمَئِذٍ ٱلْمَسَاقُ ۝۳۰

тогава към твоя Господ ще е отправянето.

فَلَا صَدَّقَ وَلَا صَلَّىٰ ۝۳١

тогава към твоя Господ ще е отправянето.

وَلَٰكِن كَذَّبَ وَتَوَلَّىٰ ۝۳٢

Той нито вярваше, нито отслужваше молитвата,

ثُمَّ ذَهَبَ إِلَىٰٓ أَهْلِهِۦ يَتَمَطَّىٰٓ ۝۳۳

а отричаше и се отвръщаше.

أَوْلَىٰ لَكَ فَأَوْلَىٰ ۝۳٤

После отиваше при своите хора с горделива походка.

ثُمَّ أَوْلَىٰ لَكَ فَأَوْلَىٰٓ ۝۳٥

Горко ти, горко!

أَيَحْسَبُ ٱلْإِنسَٰنُ أَن يُتْرَكَ سُدًى ۝۳٦

И отново - горко ти, горко!

أَلَمْ يَكُ نُطْفَةًۭ مِّن مَّنِىٍّۢ يُمْنَىٰ ۝۳۷

Нима човек смята, че ще бъде оставен без надзор?

ثُمَّ كَانَ عَلَقَةًۭ فَخَلَقَ فَسَوَّىٰ ۝۳۸

После бе съсирек, а Той го сътвори и осъразмери.

فَجَعَلَ مِنْهُ ٱلزَّوْجَيْنِ ٱلذَّكَرَ وَٱلْأُنثَىٰٓ ۝۳۹

И създаде от нея двата пола - мъжа и жената.

أَلَيْسَ ذَٰلِكَ بِقَٰدِرٍ عَلَىٰٓ أَن يُحْۦِىَ ٱلْمَوْتَىٰ ۝٤۰

Нима Той не е способен да съживи мъртвите?