مصحف الثريا

بِسْمِ ٱللَّهِ ٱلرَّحْمَٰنِ ٱلرَّحِيمِ يَٰٓأَيُّهَا ٱلْمُدَّثِّرُ ۝١

О, ти, който се обвиваш [в своите одежди],

قُمْ فَأَنذِرْ ۝٢

стани и предупреждавай,

وَرَبَّكَ فَكَبِّرْ ۝۳

и твоя Господ възвеличавай,

وَثِيَابَكَ فَطَهِّرْ ۝٤

и дрехите си почиствай,

وَٱلرُّجْزَ فَٱهْجُرْ ۝٥

и скверността отбягвай,

وَلَا تَمْنُن تَسْتَكْثِرُ ۝٦

и давайки, не се стреми да получиш вповече,

وَلِرَبِّكَ فَٱصْبِرْ ۝۷

и в името на твоя Господ бъди търпелив!

فَإِذَا نُقِرَ فِى ٱلنَّاقُورِ ۝۸

И когато се протръби с Рога,

فَذَٰلِكَ يَوْمَئِذٍۢ يَوْمٌ عَسِيرٌ ۝۹

тогава този Ден ще е тежък Ден,

عَلَى ٱلْكَٰفِرِينَ غَيْرُ يَسِيرٍۢ ۝١۰

за неверниците - нелек.

ذَرْنِى وَمَنْ خَلَقْتُ وَحِيدًۭا ۝١١

Остави на Мен онзи, когото сътворих самотен

وَجَعَلْتُ لَهُۥ مَالًۭا مَّمْدُودًۭا ۝١٢

и комуто отредих голямо богатство,

وَبَنِينَ شُهُودًۭا ۝١۳

и синове до него,

وَمَهَّدتُّ لَهُۥ تَمْهِيدًۭا ۝١٤

и всичко му улесних!

ثُمَّ يَطْمَعُ أَنْ أَزِيدَ ۝١٥

А после той ламти да му надбавя.

كَلَّآ ۖ إِنَّهُۥ كَانَ لِءَايَٰتِنَا عَنِيدًۭا ۝١٦

Ала не! Пред Нашите знамения той упорства.

سَأُرْهِقُهُۥ صَعُودًا ۝١۷

Ще го подложа на непоносимо мъчение.

إِنَّهُۥ فَكَّرَ وَقَدَّرَ ۝١۸

Размисли той и прецени,

فَقُتِلَ كَيْفَ قَدَّرَ ۝١۹

и - проклет да е! - как прецени!

ثُمَّ قُتِلَ كَيْفَ قَدَّرَ ۝٢۰

И отново - проклет да е! - как прецени!

ثُمَّ نَظَرَ ۝٢١

После погледна.

ثُمَّ عَبَسَ وَبَسَرَ ۝٢٢

После се намръщи и навъси.

ثُمَّ أَدْبَرَ وَٱسْتَكْبَرَ ۝٢۳

После се отвърна и се възгордя.

فَقَالَ إِنْ هَٰذَآ إِلَّا سِحْرٌۭ يُؤْثَرُ ۝٢٤

И рече: “Това е само разпространена магия.

إِنْ هَٰذَآ إِلَّا قَوْلُ ٱلْبَشَرِ ۝٢٥

Това е само хорска реч.”

سَأُصْلِيهِ سَقَرَ ۝٢٦

Ще го пека Аз в Преизподнята.

وَمَآ أَدْرَىٰكَ مَا سَقَرُ ۝٢۷

И откъде да знаеш ти какво е Преизподнята?

لَا تُبْقِى وَلَا تَذَرُ ۝٢۸

Тя нищо не оставя и не пощадява -

لَوَّاحَةٌۭ لِّلْبَشَرِ ۝٢۹

обгаря кожата.

عَلَيْهَا تِسْعَةَ عَشَرَ ۝۳۰

Пазят я деветнадесет [ангели].

وَمَا جَعَلْنَآ أَصْحَٰبَ ٱلنَّارِ إِلَّا مَلَٰٓئِكَةًۭ ۙ وَمَا جَعَلْنَا عِدَّتَهُمْ إِلَّا فِتْنَةًۭ لِّلَّذِينَ كَفَرُوا۟ لِيَسْتَيْقِنَ ٱلَّذِينَ أُوتُوا۟ ٱلْكِتَٰبَ وَيَزْدَادَ ٱلَّذِينَ ءَامَنُوٓا۟ إِيمَٰنًۭا ۙ وَلَا يَرْتَابَ ٱلَّذِينَ أُوتُوا۟ ٱلْكِتَٰبَ وَٱلْمُؤْمِنُونَ ۙ وَلِيَقُولَ ٱلَّذِينَ فِى قُلُوبِهِم مَّرَضٌۭ وَٱلْكَٰفِرُونَ مَاذَآ أَرَادَ ٱللَّهُ بِهَٰذَا مَثَلًۭا ۚ كَذَٰلِكَ يُضِلُّ ٱللَّهُ مَن يَشَآءُ وَيَهْدِى مَن يَشَآءُ ۚ وَمَا يَعْلَمُ جُنُودَ رَبِّكَ إِلَّا هُوَ ۚ وَمَا هِىَ إِلَّا ذِكْرَىٰ لِلْبَشَرِ ۝۳١

И сторихме пазители на Огъня само ангели, и сторихме броя им единствено за изпитание на неверниците, за да се убедят дарените с Писанието и да се усили вярата на повярвалите, и да не се съмняват дарените с Писанието и вярващите, и за да кажат онези, в чии

كَلَّا وَٱلْقَمَرِ ۝۳٢

Ала не! Кълна се в луната

وَٱلَّيْلِ إِذْ أَدْبَرَ ۝۳۳

и в нощта, когато отминава,

وَٱلصُّبْحِ إِذَآ أَسْفَرَ ۝۳٤

и в утрото, когато засиява!

إِنَّهَا لَإِحْدَى ٱلْكُبَرِ ۝۳٥

Този [Огън] е едно от великите изпитания

نَذِيرًۭا لِّلْبَشَرِ ۝۳٦

предупреждение за хората,

لِمَن شَآءَ مِنكُمْ أَن يَتَقَدَّمَ أَوْ يَتَأَخَّرَ ۝۳۷

за всеки от вас, който пожелае да напредва или да изостава.

كُلُّ نَفْسٍۭ بِمَا كَسَبَتْ رَهِينَةٌ ۝۳۸

Всеки е заложник на онова, което е придобил,

إِلَّآ أَصْحَٰبَ ٱلْيَمِينِ ۝۳۹

освен владелците на десницата.

فِى جَنَّٰتٍۢ يَتَسَآءَلُونَ ۝٤۰

В градини те ще разпитват

عَنِ ٱلْمُجْرِمِينَ ۝٤١

за престъпниците.

مَا سَلَكَكُمْ فِى سَقَرَ ۝٤٢

“Какво ви отведе в Преизподнята?”

قَالُوا۟ لَمْ نَكُ مِنَ ٱلْمُصَلِّينَ ۝٤۳

Ще рекат: “Ние не бяхме сред отслужващите молитвата

وَلَمْ نَكُ نُطْعِمُ ٱلْمِسْكِينَ ۝٤٤

и не хранехме нуждаещия се,

وَكُنَّا نَخُوضُ مَعَ ٱلْخَآئِضِينَ ۝٤٥

и затъвахме в празнословие със затъващите,

وَكُنَّا نُكَذِّبُ بِيَوْمِ ٱلدِّينِ ۝٤٦

и взимахме за лъжа Съдния ден,

حَتَّىٰٓ أَتَىٰنَا ٱلْيَقِينُ ۝٤۷

докато ни застигна смъртта.”

فَمَا تَنفَعُهُمْ شَفَٰعَةُ ٱلشَّٰفِعِينَ ۝٤۸

Затова не ще им помогне ничие застъпничество.

فَمَا لَهُمْ عَنِ ٱلتَّذْكِرَةِ مُعْرِضِينَ ۝٤۹

Какво им е, защо се отдръпват от напомнянето,

كَأَنَّهُمْ حُمُرٌۭ مُّسْتَنفِرَةٌۭ ۝٥۰

сякаш са подплашени диви магарета,

فَرَّتْ مِن قَسْوَرَةٍۭ ۝٥١

бягащи от лъв?

بَلْ يُرِيدُ كُلُّ ٱمْرِئٍۢ مِّنْهُمْ أَن يُؤْتَىٰ صُحُفًۭا مُّنَشَّرَةًۭ ۝٥٢

И всеки от тях иска да му се даде разясняващата книга.

كَلَّا ۖ بَل لَّا يَخَافُونَ ٱلْءَاخِرَةَ ۝٥۳

Ала не! Те не се страхуват от отвъдния живот.

كَلَّآ إِنَّهُۥ تَذْكِرَةٌۭ ۝٥٤

Ала не! Той [- Коранът] е поучение.

فَمَن شَآءَ ذَكَرَهُۥ ۝٥٥

И който пожелае, ще се поучи.

وَمَا يَذْكُرُونَ إِلَّآ أَن يَشَآءَ ٱللَّهُ ۚ هُوَ أَهْلُ ٱلتَّقْوَىٰ وَأَهْلُ ٱلْمَغْفِرَةِ ۝٥٦

И не се поучават, без Аллах да пожелае. Той е Достойният да се боят от Него и е Достойният да опрости.