مصحف الثريا

بِسْمِ ٱللَّهِ ٱلرَّحْمَٰنِ ٱلرَّحِيمِ ٱلْحَآقَّةُ ۝١

Неизбежното!

مَا ٱلْحَآقَّةُ ۝٢

Какво е Неизбежното?

وَمَآ أَدْرَىٰكَ مَا ٱلْحَآقَّةُ ۝۳

И откъде да знаеш ти какво е Неизбежното?

كَذَّبَتْ ثَمُودُ وَعَادٌۢ بِٱلْقَارِعَةِ ۝٤

Самудяните и адитите взеха за лъжа Бедствието.

فَأَمَّا ثَمُودُ فَأُهْلِكُوا۟ بِٱلطَّاغِيَةِ ۝٥

Самудяните бяха погубени от Вика.

وَأَمَّا عَادٌۭ فَأُهْلِكُوا۟ بِرِيحٍۢ صَرْصَرٍ عَاتِيَةٍۢ ۝٦

А адитите бяха погубени от бушуващ леден вихър.

سَخَّرَهَا عَلَيْهِمْ سَبْعَ لَيَالٍۢ وَثَمَٰنِيَةَ أَيَّامٍ حُسُومًۭا فَتَرَى ٱلْقَوْمَ فِيهَا صَرْعَىٰ كَأَنَّهُمْ أَعْجَازُ نَخْلٍ خَاوِيَةٍۢ ۝۷

Накара го Той да вилнее срещу тях седем нощи и осем дни поред, и виждаш там хората покосени, сякаш са стволове на повалени палми.

فَهَلْ تَرَىٰ لَهُم مِّنۢ بَاقِيَةٍۢ ۝۸

И нима виждаш някой останал от тях?

وَجَآءَ فِرْعَوْنُ وَمَن قَبْلَهُۥ وَٱلْمُؤْتَفِكَٰتُ بِٱلْخَاطِئَةِ ۝۹

И Фараонът, и онези преди него, и сринатите [селища на Лут] вършеха грях.

فَعَصَوْا۟ رَسُولَ رَبِّهِمْ فَأَخَذَهُمْ أَخْذَةًۭ رَّابِيَةً ۝١۰

И се възпротивиха на пратеника от своя Господ, затова Той с мощ ги сграбчи.

إِنَّا لَمَّا طَغَا ٱلْمَآءُ حَمَلْنَٰكُمْ فِى ٱلْجَارِيَةِ ۝١١

Когато водата преля, Ние ви понесохме в плаващия Ковчег,

لِنَجْعَلَهَا لَكُمْ تَذْكِرَةًۭ وَتَعِيَهَآ أُذُنٌۭ وَٰعِيَةٌۭ ۝١٢

за да го сторим поука за вас и да го запомнят помнещи уши.

فَإِذَا نُفِخَ فِى ٱلصُّورِ نَفْخَةٌۭ وَٰحِدَةٌۭ ۝١۳

И когато се протръби с Рога първия път,

وَحُمِلَتِ ٱلْأَرْضُ وَٱلْجِبَالُ فَدُكَّتَا دَكَّةًۭ وَٰحِدَةًۭ ۝١٤

и бъдат вдигнати земята и планините, и бъдат натрошени с един удар,

فَيَوْمَئِذٍۢ وَقَعَتِ ٱلْوَاقِعَةُ ۝١٥

тогава ще се случи Събитието.

وَٱنشَقَّتِ ٱلسَّمَآءُ فَهِىَ يَوْمَئِذٍۢ وَاهِيَةٌۭ ۝١٦

И ще се разцепи небето, и ще бъде слабо в този Ден.

وَٱلْمَلَكُ عَلَىٰٓ أَرْجَآئِهَا ۚ وَيَحْمِلُ عَرْشَ رَبِّكَ فَوْقَهُمْ يَوْمَئِذٍۢ ثَمَٰنِيَةٌۭ ۝١۷

И ангелите ще са по краищата му. В този Ден осмина [от тях] ще носят Трона на твоя Господ.

يَوْمَئِذٍۢ تُعْرَضُونَ لَا تَخْفَىٰ مِنكُمْ خَافِيَةٌۭ ۝١۸

В този Ден ще бъдете изправени [пред Аллах]. Не ще бъде скрита и една ваша тайна.

فَأَمَّا مَنْ أُوتِىَ كِتَٰبَهُۥ بِيَمِينِهِۦ فَيَقُولُ هَآؤُمُ ٱقْرَءُوا۟ كِتَٰبِيَهْ ۝١۹

И онзи, чиято книга му се даде в десницата, ще каже: “Ето ви, прочетете моята книга!

إِنِّى ظَنَنتُ أَنِّى مُلَٰقٍ حِسَابِيَهْ ۝٢۰

Предполагах, че ще получа своята равносметка.”

فَهُوَ فِى عِيشَةٍۢ رَّاضِيَةٍۢ ۝٢١

И ще живее в доволство

فِى جَنَّةٍ عَالِيَةٍۢ ۝٢٢

сред въздигната Градина.

قُطُوفُهَا دَانِيَةٌۭ ۝٢۳

Плодовете й ще са сведени.

كُلُوا۟ وَٱشْرَبُوا۟ هَنِيٓـًٔۢا بِمَآ أَسْلَفْتُمْ فِى ٱلْأَيَّامِ ٱلْخَالِيَةِ ۝٢٤

Яжте и пийте със здраве за онова, което сте вършили преди, в отминалите дни!

وَأَمَّا مَنْ أُوتِىَ كِتَٰبَهُۥ بِشِمَالِهِۦ فَيَقُولُ يَٰلَيْتَنِى لَمْ أُوتَ كِتَٰبِيَهْ ۝٢٥

А онзи, чиято книга му се даде в левицата, ще каже: “О, да не ми бе давана моята книга

وَلَمْ أَدْرِ مَا حِسَابِيَهْ ۝٢٦

и да не бях узнал каква е моята равносметка!

يَٰلَيْتَهَا كَانَتِ ٱلْقَاضِيَةَ ۝٢۷

О, да бе приключило всичко [със смъртта]!

مَآ أَغْنَىٰ عَنِّى مَالِيَهْ ۜ ۝٢۸

Не ме избави моето богатство.

هَلَكَ عَنِّى سُلْطَٰنِيَهْ ۝٢۹

Пропадна моята власт.”

خُذُوهُ فَغُلُّوهُ ۝۳۰

Хванете го и го оковете!

ثُمَّ ٱلْجَحِيمَ صَلُّوهُ ۝۳١

После в Ада го горете!

ثُمَّ فِى سِلْسِلَةٍۢ ذَرْعُهَا سَبْعُونَ ذِرَاعًۭا فَٱسْلُكُوهُ ۝۳٢

После го нанижете на верига, дълга седемдесет лакти!

إِنَّهُۥ كَانَ لَا يُؤْمِنُ بِٱللَّهِ ٱلْعَظِيمِ ۝۳۳

Не повярва той в Аллах, Превеликия.

وَلَا يَحُضُّ عَلَىٰ طَعَامِ ٱلْمِسْكِينِ ۝۳٤

И не подканваше да бъде нахранен нуждаещият се,

فَلَيْسَ لَهُ ٱلْيَوْمَ هَٰهُنَا حَمِيمٌۭ ۝۳٥

затова Днес няма тук за него  ближен,

وَلَا طَعَامٌ إِلَّا مِنْ غِسْلِينٍۢ ۝۳٦

нито храна освен кръв и гной.

لَّا يَأْكُلُهُۥٓ إِلَّا ٱلْخَٰطِـُٔونَ ۝۳۷

Ядат я само грешниците.”

فَلَآ أُقْسِمُ بِمَا تُبْصِرُونَ ۝۳۸

Ала не! Кълна се в това, което съзирате

وَمَا لَا تُبْصِرُونَ ۝۳۹

и в това, което не съзирате,

إِنَّهُۥ لَقَوْلُ رَسُولٍۢ كَرِيمٍۢ ۝٤۰

наистина то е слово на достоен Пратеник,

وَمَا هُوَ بِقَوْلِ شَاعِرٍۢ ۚ قَلِيلًۭا مَّا تُؤْمِنُونَ ۝٤١

а не е слово на поет. Но вие малко вярвате.

وَلَا بِقَوْلِ كَاهِنٍۢ ۚ قَلِيلًۭا مَّا تَذَكَّرُونَ ۝٤٢

И не е слово на гадател. Ала малко се поучавате.

تَنزِيلٌۭ مِّن رَّبِّ ٱلْعَٰلَمِينَ ۝٤۳

Низпослание от Господа на световете.

وَلَوْ تَقَوَّلَ عَلَيْنَا بَعْضَ ٱلْأَقَاوِيلِ ۝٤٤

И ако той Ни приписваше някакви слова,

لَأَخَذْنَا مِنْهُ بِٱلْيَمِينِ ۝٤٥

щяхме да го сграбчим с Десницата,

ثُمَّ لَقَطَعْنَا مِنْهُ ٱلْوَتِينَ ۝٤٦

после да му прережем аортата.

فَمَا مِنكُم مِّنْ أَحَدٍ عَنْهُ حَٰجِزِينَ ۝٤۷

И никой сред вас не ще Ни възпре от това.

وَإِنَّهُۥ لَتَذْكِرَةٌۭ لِّلْمُتَّقِينَ ۝٤۸

То е напомняне за богобоязливите.

وَإِنَّا لَنَعْلَمُ أَنَّ مِنكُم مُّكَذِّبِينَ ۝٤۹

И добре знаем, че сред вас има отричащи.

وَإِنَّهُۥ لَحَسْرَةٌ عَلَى ٱلْكَٰفِرِينَ ۝٥۰

То е скръб за неверниците.

وَإِنَّهُۥ لَحَقُّ ٱلْيَقِينِ ۝٥١

То е достоверната истина.

فَسَبِّحْ بِٱسْمِ رَبِّكَ ٱلْعَظِيمِ ۝٥٢

Затова прославяй името на твоя Господ, Превеликия!